Културните и природни забележителности в село Церово не са много на брой, но все пак са достатъчно известни и се посещават от много хора от територията на страната. Веднага трябва да се направи едно важно уточнение, свързано с името на селото. То се намира в пазарджишка област, но има и село с такова име на друго място в страната. Там читалището започва да се строи още през 50-те години на 20-ти век и единадесет години по-късно – през 1961-ва, официално отваря врати. Носи името на видния български революционер и борец за национално освобождение на страната от османско робство Георги Бенковски. Той е популярен с водачеството на Хвърковата чета, иначе истинското му име е Гаврил Хлътев. Любнишко градище и Лобнишко хале са двете имена на една и съща местност или е по-точно да го наречем исторически обект, датиран още от времето на римската империя. Във времето, когато тя владее света, този участък служи като охранителен пост на пътя Виа Милитарис.
Въпросната местност се намира само на девет км разстояние от Церово, но пътят до там е лесен и не отнема много време за отминаване. На територията на населеното място има построено едно основно училище, което също като читалището е кръстено на виден българин и патриот. Това е поетът и революционер Христо Ботев, който завинаги остава в историята с написаните си само двадесет на брой стихотворения. Всяко едно от тях обаче е заредено с висок патриотизъм и това е причината повечето от тях да се изучават и до днес в училище. За период от само две години местните жители със свои собствени средства и сили успява да издигне училището – това става между 1922-ра и 1924-та година. Ето как населението отдавна демонстрира почитане на ценности като родолюбие и саможертва в името на доброто, защото не навсякъде се отделят доброволно пари за построяване на културно – просветни сгради. Освен пари, хората дават от себе си и материалите за построяването на сградата, но към днешна дата няма информация колко ученици се учат там и дали изобщо то функционира. Ако е затворено, по всяка вероятност учениците от там ходят на училище в близко друго село.
Лебеница, орище, пипон и барабои пък са само някои от интересните диалектни думи, характерни за пазарджишкото село Церово. Първото означава диня, като коренът на диалектната дума е общ и сходен с други места. Например в северозападна България думата се произнася като лубеница, а лебеница използва и Любен Каравелов в най-известната написана от него повест Маминото детенце. Пипон е наименованието на друг плод, пъпешът, а орище се използва като нарицателно за центъра на селото. Барабои, колкото и странно да звучи на пръв поглед, всъщност означава картофи. В транспортно отношение селото може да се похвали с редовни автобусни линии, които минават от и до селото, с които жителите понякога ходят до Пазарджик било на работа или просто поради други ангажименти. Местният футболен тим се нарича Спартак, което е характерно и за много други малки тимове. Няма данни дали отборът все още съществува или е разформирован и ако го има, в кой ешелон се състезава.
